Започна добива на шистов газ в Полша публикувано от administrator на дата 30/08/2013 15:08ч.   328

Вчера Lane Energy, полският филиал на американската енергийна корпорация Conoco Philips, е започнал официално добива на шистов газ в близост до северния полски град Лемборк.
Още от 21 юли оттам са били вадени по 8000 кубични метра газ на експериментални начала, уточни заместник-министърът на околната среда Пьотр Возняк. Той обясни, че благодарение на хидравличния фракинг газът се вади от дълбочина 3000 метра. Находището край Лемборк е едно от 48-те, за които Варшава е раздала лицензи за проучване и експлоатация на 15-на мултинационални газови компании.
Полша, която покрива две трети от енергийните си нужди благодарение на газовите доставки от Русия, възнамерява да инвестира 12.5 милиарда евро до 2020 г. за разработване на своите залежи от шистов газ. Според полския Национален геоложки институт те се оценяват на между 800 и 2000 милиарда кубични метра газ. Към момента 38-милионната държава потребява около 14 милиарда кубика синьо гориво годишно.
Човешки минимозъци от стволови клетки- ново изобретение на австралийски учени
За пръв път учени съобщават официално, че са отгледали в лаборатория миниатюрни човешки мозъци, и обясняват, че този успех ще позволи не само да се разбере по-добре как функционира най-сложният човешки орган, но и ще помогне за лекуването на мозъчни болести.
Специалисти от Австрия разказват, че с помощта човешки стволови клетки са създали т.нар. церебрални органоиди, или минимозъци, съдържащи няколко от характерните зони на човешкия мозък.Това е първият случай, когато учени успяват да възпроизведат развитието на мозъчна тъкан в триизмерен орган.
С помощта на органоидите специалистите са създали биологичен модел на развитие на състояние, известно като микроцефалия. Това предполага, че същата техника може да се приложи за модели на аутизъм или шизофрения, засягащи милиони хора по света.
Макар че започва развитието си като относително елементарна тъкан, човешкият мозък бързо се превръща в най-сложната позната ни структура в природата и учените не знаят почти нищо за това как се случва това. По тази причина не може да се разбере и какво се обърква - и как да бъде предотвратено или лекувано - при възникването дори на състояния като депресия.
За да създадат мозъчната тъкан, Юрген Ноблих и Мадлин Ланкастър от Австрийския институт по молекулярна биотехнология и партньорите от британския Департамент по човешка генетика към Университета на Единбург започнали с човешки стволови клетки. Те ги отгледали чрез специална комбинация от хранителни вещества, стимулиращи способността на клетките да се организират в сложни органови структури. Отгледаната тъкан е наречена невроектодерма - слой клетки в зародишите, от която се развиват всички компоненти на мозъка и нервната система.
След това фрагменти от тази тъкан са закрепени за нещо като скеле, поставено във въртящ се биореактор - система, която осигурява кислород и хранителни вещества за израстването до церебрални органоиди.
Месец по-късно фрагментите се самоорганизират в примитивни структури, които са разпознати като зони от развиващ се мозък като хороидния плексус (в който се създава гръбначномозъчна течност) и мозъчната кора.
След два месеца органоидите са достигнали размер от 4 мм и макар да са много малки и много далеч от копие на сложната структура на напълно развит човешки чозък, те съдържат действащи неврони и специфични видове нервна тъкан.
Колеги на Ноблих и Ланкастър също предупреждават да няма свръхочаквания от публикацията, защото действителността представлява плашеща със сложността си система от връзки и взаимодействия между различните части от мозъка и човешкото тяло.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.