Финансови измерения на стратегическата трансформация на туризма в дунавския лимес-преди и след ковид 19

публикувано от Админ на дата 27/04/2021 15:04ч.  Прочетена 518

   1 бр.   

ФИНАНСОВИ ИЗМЕРЕНИЯ НА СТРАТЕГИЧЕСКАТА
ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ТУРИЗМА В ДУНАВСКИЯ ЛИМЕС –

ПРЕДИ И СЛЕД COVID-19
Ивелин Симеонов Кичуков

докторант, докторска програма „Финанси, парично обращение, кредит

и застраховка (Финанси)“, Докт. No d010221241
Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов

Стратегическата трансформация в сектора на туризма е логична и
наложителна. COVID-19 не само постави на изпитание сектора, но и
множество икономически оператори заявиха необходимост от подкрепа
чрез правителствени мерки. Тези мерки естествено черпят от ограничените
бюджетни ресурси и влошават публичните финанси (Димитров, 2020). Ето
защо в ЕС е наложена дерогация на ограниченията за дефицитно бюджетно
фонансиране за осигуряване на ефективно противодействие на кризата. На

тази основа за обект на доклада се определя стратегическата трансфор-
мация в туризма в условията на COVID-19, а за негов предмет, програмната

рамка за развитие на дестинация „Дунавски лимес“ като компонент от
трансграничното сътрудничество между България и Румъния в периода
2021-2027 г. Целта на научния доклад е да развие идеи за проекти и
туристически продукти в дестинация „Дунавски лимес“ като елемент от
стратегическата трансформация в туризма в условията на COVID_19.
1. Теоретична рамка за изследване на стратегическата
трансформация в туризма в условията на COVID-19
Туризмът е основен сектор на националната икономика в Република
България. Неговото развитие в годините, значителните частни и публични
инвестиции, възможността за предлагане на целогодишен туристически
продукт, богатото културно-историческо наследство, природните
дадености с минерални извори, планина, море и реки са добра основа за
формиране на стратегическо предимство пред конкурентните дестинации в
региона и глобално. Кризата, породена от COVID-19 постави целия ХОРЕКА
сектор на изпитание и доведе до силна редукция в търсенето на
туристически услуги. Практически сектора трябва да се адаптира за
функциониране в Ex-post COVID-19 среда, но преди това трябва да намери
решение за оцеляване In medias на пандемията. Логично може да се приеме,
че инвестициите в туристическа инфраструктура и туристически обекти са
дългосрочни решения, които имат своята финансово-икономическа
обосновка. Влиянието на COVID-19 върху икономическите субекти в сектора
и свързаните отрасли е силно негативно и изисква стратегическа
трансформация на предлагания туристически продукт. Той трябва да бъде
адаптиран към новите изисквания, с адекватни инвестиции в туристическа
суперструктура и инфраструктура, съобразно параметрите на безопасност
и здравеопазване, разписани в документи на ЕС.
Във връзка с това форсмажорното въздействие на световната
пандемия, породена от болестта COVID-19 е логична основа за провеждане
на теоретични и емпирико-приложни изследвания с фокус прецизиране и

Глобални и регионални измерения на международните икономически отношения
преоценка на всички досегашни решения за финансиране и инвестиране в
туристическия отрасъл в посока оперативно адаптиране и стратегическа
трансформация на целия туристически сектор за функциониране по време
и след пандемията COVID-19. Целта на подобни изследвания може да бъде
финансово-икономическия анализ и предлагането на решения за
оперативно адаптиране и стратегическа трансформация на целия

туристически сектор за функциониране по време и след пандемията COVID-
19. Това трябва да се проведе при отчитане на конкурентните предимства

на страната и параметрите на здравеопазване, разписани в документи на ЕС.
Естествено общия конвергентен подход в рамките на ЕС (Димитров, 2019)
трябва да позволи, след анализ на пандемичната ситуация (Терзиев, Нинов,

& Иванов, 2019c) и въвеждане на общовалидна за ЕС здравна идентифи-
кация да се възстановят последователно първо близките пътувания на

туристи с автомобил между съседни страни, напр. Румъния – България,
България – Гърция (Захариев & Маринов, 2017) и впоследствие пътуванията
с чартърни полети на организирани туристически групи.

2. Рамка за развитие на дестинация „Дунавски лимес“
С мащабните инвестиции в транспортна инфраструктура в северна
България се развиха и множество нови възможности за логистика и
интермодални услуги на територията на България, вкл. и с ползване на
капацитета на дунавските ни пристанища. Завършването на транспортната
мрежа до 2025 год. в нейния пълен вид чрез автомагистрални трасета и
връзки от/към Варна и в посока север/юг по направленията Дунав мост 1–
Русе–Велико Търново–тунел под Шипка–Южна България–Турция/Гърция и
Дунав мост 2–Видин–София–Южна България–Гърция/Турция е възможност
за икономически подем в северна България.

Към пътната инфраструктура добавяме и изпълнението на инженерни
мерки в общия българо-румънски участък на р. Дунав с развитие на
пристанищната и летищната инфраструктура чрез публични инвестиции и
механизмите на публично-частното партньорство (Захариев, Проданов, &
Маринов, 2018):
Пристанищни терминали Видин-център, Русе-изток 1, Русе-изток 2,
Русе-запад, Зимовник-Русе, Бургас-изток 1, Варна-изток, Варна-запад,
фериботен терминал Варна;
Летище Балчик, летище Русе, летище Г. Оряховаица и летище
Пловдив;
Услуги, предоставяни чрез железопътната инфраструктура и
интермодалния транспорт;
Трети мост „Дунав Юг: Свищов – Зимнич“ (Захариев & Лазаров, 2021).
На тази основа, в планове за интегрирано развитие на общини от
северна България могат да бъдат идентифицирани нови идеи за създаване
на регионален туристически продукт. Част от тези идеи за туристически
маршрути във вътрешността на страната, а друга част са свързани с река
Дунав туристически маршрути и могат да бъдат в основата на дестинация
„Дунавски лимес“. На територията на границата между региони BG31 и BG32
откриваме заявени от местните власти дестинации, обекти и маршрути:
 Културно-исторически обекти от античността, комбиниращи
посещения на археологически обекти на културно-историческо наследство
и обхващащи всички 32 обекта от българската страна на реката от времето
на римската империя, вкл.: Vidin / Bononia – Early and Late Roman auxiliary
fort; Early Byzantine fortified city; Archar / Ratiaria – Early Roman auxiliary fort;
Roman city (colonia); Late Roman legionary fortress; Late Roman and Early
Byzantine fortified city; Lom / Almus – Early and Late Roman auxiliary fort; Early
Byzantine fortified settlement; Dolni Tsibar / Cebrus – Early Roman auxiliary fort;
Late Roman fort; Kozloduy / Regianum/Bigrane – Roman civil settlement; Late
Roman and Early Byzantine fortified settlement; Harlets / Augustae – Early and
Late Roman auxiliary fort; Early Byzantine fortified city; Oryahovo – Late Roman
watchtower/fortlet; Late Roman and Early Byzantine fortified settlement; Gorni
Vadin – Early and Late Roman limestone quarry; Dolni Vadin / Valeriana – Late
Roman fort; Late Roman and Early Byzantine fortified settlement; Dolni Vadin –
Baykal – Roman road; Baykal / Palatiolum/Palastolon – Roman civil settlement;
Late Roman fort; Late Roman and Early Byzantine fortified settlement; Gigen /
Oescus – Early Roman legionary fortress; Roman city (colonia); Late Roman
legionary fortress; Late Roman and Early Byzantine fortified city; Nikopol /
Asamus – Late Roman auxiliary fort; Late Roman fortified settlement; Early
Byzantine fortified city; Nikopol / Securisca – Late Roman fort; Late Roman and
Early Byzantine fortified settlement; Belene / Dimum – Early and Late Roman
auxiliary fort; Late Roman and Early Byzantine fortified settlement; Belene /
Quintodimum – Late Roman and Early Byzantine fort; Svishtov / Novae – Early
and Late Roman legionary fortress; Late Roman and Early Byzantine fortified city;
Krivina / Iatrus – Late Roman auxiliary fort; Late Roman and Early Byzantine
fortified settlement; Krivina – Lime and ceramics production center; Batin,
Gredata locality – Late Roman fortlet/watchtower; Batin / Scaidava – Late Roman
fortlet/fort; Mechka / Trimammium – Early and Late Roman auxiliary fort; Late

Глобални и регионални измерения на международните икономически отношения
Roman and Early Byzantine fortified settlement; Pirgovo / Mediolana – Late
Roman auxiliary fort; Late Roman and Early Byzantine fortified settlement; Ruse
/ Sexaginta prista – Early Roman auxiliary fort; Late Roman fort; Late Roman and
Early Byzantine fortified settlement; Marten / Tegra/Tigrа – Early and Late
Roman auxiliary fort; Late Roman and Early Byzantine fortified settlement;
Ryahovo / Appiaria – Early and Late Roman auxiliary fort; Late Roman and Early
Byzantine fortified city; Nova Cherna / Kynton/Κυντων – Late Roman and Early
Byzantine fort; Early Byzantine fortified settlement; Tutrakan / Transmarisca –
Early Roman auxiliary fort; Late Roman fort; Late Roman and Early Byzantine
fortified settlement; Dolno Ryahovo / Nigriniana – Early Roman auxiliary fort;
Malak Preslavets / Candidiana – Late Roman auxiliary fort; Late Roman and Early
Byzantine fortified settlement; Vetren / Tegulicium – Late Roman auxiliary fort;
Late Roman and Early Byzantine fortified settlement; Silistra / Durostorum –
Early and Late Roman legionary fortress; Roman city (municipium); Late Roman
and Early Byzantine fortified city..

 Маршрут „Плевенска епопея“, включващ панорамата „Плевенска
епопея“, Регионален исторически музей – Плевен, къщата-музей „Цар
Освободител Александър II“ и Мавзолей-параклис „Свети Георги
Победоносец“ с акцент величавата плевенска победа в Освободителната
война и посещение на музеите, помещавали Главните квартири на руската
и румънската армии.
 Екологични маршрути в общини Плевен, Ловеч, Пордим и
Летница, включващо Крушунските водопади, Деветашката пещера,
каньона на малката река Чернелка, Гигантска вкаменелост от баденско море
край село Ясен.
 Дестинация „Мизия“ за винено-кулинарен туризъм, включваща

градовете Оряхово, Плевен, Свищов, Русе и забележителните културно-
исторически и природни обекти в дестинацията Парк Кайлъка, Плевен;

Сборник от 25-та студентска конференция на катедра МИО - Свищов, 2021 г.
Античен град Улпия Ескус, с. Гиген; Античен град Нове, Свищов; Пещера
Орлова чука, Ивановски скални църкви, Басарбовски скален манастир,
Лесопарк „Липник“, Сексагинта Приста – в и около Русе.
 Маршрут за културен туризъм „Пътят на римските императори и
Дунавският път на виното“, разположен на територията на Хърватия,
Сърбия, България и Румъния с 12 винарски региона и 20 археологически
обекта, респ. маршрута „Дунавска граница“ като световно културно
наследство на ЮНЕСКО (Danube Limes – UNESCO World Heritage), общ
туристически маршрут „Римска граница на територията на трансграничния
регион Румъния-България“, на АДО „Дунав“ и Търговската камара в
Констанца.
 Приключенският туризъм под формите на откривателски,
екстремен, urbex, също имат добри предпоставки на територията на
дунавските общини. Риболовен туризъм, върху плаващи понтони по р.
Дунав край архипелаг Беленски острови, Вардим и Батин, осигурени с
независими енергоизточници. Подходяща атракция, която може да се
съчетае с къмпинг туризма и туризъм по устиетата на реките, вливащи се от
юг на север в река Дунав.
 Речен туристически маршрут с общински катери „Трите острова:
Белене, Вардим и Батин“ за малки групи и транспортно-туристически
маршрут от Видин до Силистра с възстановяване на бързите връзки чрез
кораби на подводни криле.


 Къмпинг туризмът е динамично развиваща се туристическа ниша в
Европа. Броят нощувки в къмпинги в Европейския съюз е съпоставим с
хотелското настаняване в някои държави и е вече за ЕС средно 12%
от общия дял нощувки. Тази тенденция се усеща и в България, където обаче
броят на съществуващите къмпинги не може да задоволи нарасналото
потребителско търсене нито на българските, нито на чуждите туристи.
Иновативен начин за стартиране на къмпинг туризъм за селските райони е
насърчаване на селските стопани и кооперативи на обособяване на малки
дворни места и общински терени за целите на къмпингуването. Липсата на

Глобални и регионални измерения на международните икономически отношения

достатъчно места за настаняване и на туристически традиции като цяло
могат бързо да се компенсират с подобен градински къмпинг модел, който
да даде и възможности за комбиниране с велосипеден, плавателен, еко,
селски, културен туризъм в региона.
Осигуряването на кадри за тази рамка от проектни идеи следва да бъде
обвързано със съответен план за заетостта (Terziev & Ivanov, 2020), както и
коректни фискални основи на ХоРеКа икономически оператори, където
базата за осигурителни доходи на заетите е при пълен 8-часов работен ден
(Кавръкова, 2019а), за разлика от практики преди пандемията, довели до
лишаване на заети в сектора от полагащи им се правителствени помощи
през 2020-2021 год.

Създаването на туристическа дестинация „Дунавски лимес“, следва
да бъде базирана върху обектите, включени в кандидатурата на България
за участие в индикативната листа на световното културно наследство на
ЮНЕСКО. Това може да се постигне чрез създаване на система за управление
на тези обекти, инвестиции за осигуряване на физическа транспортна
връзка между тях по река Дунав и чрез веломаршрут, формулиране на
наратив и маркетинг на продукта.

Библиография

Terziev, V., & Ivanov, I. (2020). The national employment plan in Bulgaria - analysis
and opportunities for change. International scientific journal „Internauka»,
Kiev, Ukraine, 15(95), 6-13.
Димитров, М. (2019). Постигната конвергенция по време на членството в ЕС.
Политика и сигурност(4), 101-109. Извлечено от
www.researchgate.net/publication/343809361
Димитров, М. (2020). Влошаването на публичните финанси на редица държави
от ЕС увеличава уязвимостта при кризи. Политика и сигурност, IV(3),
82-92. Извлечено от www.researchgate.net/publication/345496495
Захариев, А., & Лазаров, Б. (2021). Mост „Дунав юг: Свищов – Зимнич“ по пътя
от оценката за осъществимост към практическата реализация. Научна
конференция „Логистиката и обществените системи”, НВУ В.
Левски, 25-27.02.2021 г. (стр. 1-10). В.Търново: ISSN 2738-8042.
Захариев, А., & Маринов, И. (2017). България и Румъния: дивергенция и
конвергенция. Статистиката като наука и практика - традиции и
съвременни измерения (стр. 30-40). Свищов: АИ Ценов.
Захариев, А., Проданов, С., & Маринов, И. (2018). Мост “Дунав юг” (Свищов –
Зимнич): трансгранични решения за транспортна свързаност. . (стр. 445-
456). Варна: Издателство: Наука и икономика ИУ - Варна, ISBN: 978-
954-21-0957-0.
Кавръкова, П. (2019а). За някои мерки срещу изпирането на пари. Актив(12),
23-31.
Терзиев, В., Нинов, Н., & Иванов, И. (2019c). Ситуационен анализ на здравната
система на Република България. Сборник доклади от годишна
университетска научна конференция, 27-28 юни 2019 година, Научно
направление „Социални, стопански и правни науки”, НВУ „Васил
Левски (9) (стр. 250-256). В. Търново: ISSN 1314-1937.

 

КОМЕНТАРИ напиши коментарнапиши коментар

 

ДРУГИ НОВИНИ

Най-важната информация през изминалите дни      

Финансови измерения на стратегическата трансформация на туризма в дунавския лимес-преди и след ковид 19

Стратегическата трансформация в сектора на туризма е логична и
наложителна. COVID-19 не само постави на изпитание сектора, но и
множество икономически оператори заявиха необходимост от подкрепа
чрез правителствени мерки. Тези мерки ест...

27/04/2021 15:04 ч.

Сталоун продава имение за 130 милиона долара

Aĸтьopът Cилвecтъp Cтaлoyн и cъпpyгaтa мy Джeнифъp Флaвин ca oбявили зa пpoдaжбa oгpoмнoтo cи имeниe в Лoc Aнджeлиc зa 130 милиoнa дoлapa. Hoвинaтa дoйдe cлeд ĸaтo cтaнa яcнo, чe двoйĸaтa нaпycĸa Kaлифopния и ce мecти във Флopидa, в Πaлм Бийч, ĸъдeтo Cтaлoyн нacĸopo ĸyпи нoвo жилищe, пишe Fоrbеѕ....

28/01/2021 16:01 ч.

Най-далекобойната винтовка в света

Тактико-технически характеристики на DXL-4

Lobaev Arms
Групиране на попаденията: 13,5 мм между пет изстрела от 100 м
Ефективен обхват: 2500 м
Начална скорост на куршума: над 900 м/с
Работен температурен диапазон: -45/+ 65 C
Калибър: 375 и 408 Ch...

28/01/2021 16:01 ч.

Почина синът на милиардера Питър Брант

Синът на модела Стефани Сиймор и милиардерът Питър Брант е починал на 24-годишна възраст след предозиране с наркотици...

20/01/2021 16:01 ч.

Тwіttеr изгyбиxa oĸoлo $5 милиapдa след конфликта с Тръмп

Caмo зa няĸoлĸo дни cлeд ĸoнфлиĸтa c Дoнaлд Tpъмп aĸциoнepитe нa Тwіttеr изгyбиxa oĸoлo $5 милиapдa. B нaчaлoтo нa тaзи ceдмицa cпaдът в цeнaтa нa aĸциитe нa coциaлнaтa мpeжa Тwіttеr oщe пpи пъpвитe минyти cлeд oтĸpивaнeтo нa тъpгoвcĸaтa cecия дocтигнa 8,2% – $47,2 зa eднa aĸция. Eдин чac cлeд нaчaлoтo нa т...

20/01/2021 14:01 ч.

Град на бъдещето без пътища и коли за $200 милиарда в Саудитска Арабия

Град на бъдещето без пътища и коли за $200 милиарда...

20/01/2021 14:01 ч.

Бадемовото брашно-елексир за тялото и любим продукт за почитателите на кето диета

Добре известен продукт в кулинарията, то се използва за приготвяне на печива, застройки, заливки, десерти. Историята му датира отпреди хилядолетия и се смята за една от съставките, които се използват най-широко за изхранване на населението. В пос...

19/01/2021 15:01 ч.

Бившата приятелка на Григор Димитров с ново имение за 325 млн.долара

Бившата тенисистка Мария Шарапова си купи ново имение, за което плати 8.6 млн. долара, пише RealDeal.

33-годишната Шарапова е придобила имот с три спални, разположен на площ от 20 дка на хълм в градчето Самърленд.

До този момент тя живееше в...

19/01/2021 15:01 ч.

Почина наследникът на Рошфилд

На 57 години в Швейцария почина барон Бендамен ду Ротшилд, ръководител на фамилния холдинг на прочутото банкерско семейство Edmond de Rothschild Group.

Съпругата и дъщерите му собщиха, че той е починал на 15 януари след сърдечен пристъп в дома им в Швей...

19/01/2021 15:01 ч.

 

 

 

Виж всички новини

РЕКЛАМА

Винаги актуална реклама

 

 

СОЦИАЛНИ МРЕЖИ

Последвайте ни в социалните мрежи и споделяйте информацията,която ви вълнува

РЕКЛАМА

Винаги актуална реклама