 |
СЛЕД ДУХЪТ НА КОМУНИЗМА, И ДРУГИ ДУХОВЕ ЗАБРОДИХА ИЗ БЪЛГАРИЯ
дата: 01/08/2016 15:08ч.  254
|
|
3 бр.
|
|
|
Не за първи път българският парламент изумява съвременния демократичен свят. Но с приетия от него Закон за съдебната власт са извикани от отвъдното духовете на Хитлер и Сталин с техните човеконенавистни идеи. Не само според българските законотворци, но и според изпълнителната власт в лицето на правосъдната министърка, масонските идеи са опасни за държавата и българските магистрати трябва да декларират членство в масонски организации, тъй като според тях те са били тайни. Антимасонската психоза обаче е на път да се разпростре във всички сфери на обществения живот. Според министърката на правосъдието Екатерина Захариева, управляващите фактори трябва да помислят „такъв текст да бъде включен и в останалите закони, които касаят декларирането на министрите, заместник-министрите и народните представители“. Тъй като съгласно българската конституция всички граждани са равни и теоретично могат да заемат подобни постове, под тези разпоредби потенциално ще попадат всички български граждани, а не само магистратите.
Повече от странно е това антимасонско единодушие на иначе формално разделените власти. Всички аргументи в пленарната зала срещу свободното зидарство се основаваха на ключовата фраза „доколкото знам“. Алтернативата на този подход, но с много по-голяма доза вероятност, е „доколкото не знам“, защото тук ясно трябва да зададем въпроса, как така, след като масонството е тайно и следователно мъдро дебатиращите депутати не са имали досег с него, го познават и заклеймяват?
През последните няколко века на масонството са посветени редица охулващи го писания, чиито автори са били основно религиозни фанатици и от където впоследствие взаимстват такива личности като Хитлер, Мусолини, Сталин и дори верният му последовател Георги Димитров. Факт е, че в миналото срещу масонството е имало остри позиции, например от страна на църквата. Хитлер пък приравни по статут масоните към евреите и този национал-социалистически постулат залегна в Нюрнбергското законодателство. Поради тази причина европейските масони редом с евреите бяха изпращани в нацистките лагери на смъртта. Сталин също забрани масонството, а след разпростирането на неговата власт в Източна и Централна Европа, тази забрана стана повсеместна. В България ловът на вещици започва на 22 юли 1946 г., когато в комунистическия официоз „Работническо дело“ излезе статията на вожда на БКП Георги Димитров, озаглавена „Масонските ложи са национална опасност“. В нея без каквито и аргументи се твърди, че „масонските ложи са… чужди шпионски и предателски агентури“, и че членуващите в тях „българи престават да имат своя българска воля, изгубват своята българска самостоятелност и пренебрегват своите задължения към своя собствен народ и своята родина“.
Повече от тревожен е извода, че законодателната и изпълнителната власт в демократична България си попълва знанията от такива заклеймени източници. В миналото подобен политически курс от страна на БКП не е изненада. През този период в нея започва да властва националният нихилизъм, поради което скъсването с възрожденските и национално-освободителните традиции е било повече от необходимо. Така върху масонската принадлежност на такива наши революционери и следосвобожденски дейци като Никола Обретенов, Георги Раковски, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Александър Батемберг, Наум Тюфекчиев, ген. Александър Протогеров, Мише Развигоров и още други изявени българи е поставено бяло петно. Наложено е мълчание и върху факта, че основаното през 1869 г. в Букурещ дружество "Млада България" или Българското книжовно дружество в Браила, прераснало в Българската академия на науките, всъщност са масонски проекти.
С оглед на това историческо наследство, за съвременна демократична България случилото се в българския парламент е наистина парадоксално. Ако изходим обаче от факта, че редица съвременни български политици в недалечното минало са били членове на БКП и от тук следват именно порочните зависимости, то продължаването на тази фашистко-комунистическа антимасонска практика е по-скоро логична. Ето как духовете на Хитлер, Сталин и Георги Димитров продължават да шестват из България.
Внимателният преглед на събитията показва, че на някои места в следвоенна Европа също е имало антимасонски съмнения. Така например във Великобритания за известен период се е прилагало изискването за деклариране на принадлежност към масонството от страна на определени служители. Тези разпоредби обаче са отменени окончателно през 2009 г. Тази отмяна е последица от едно важно решение на Европейския съд по правата на човека, който още през 2007 г. постанови, че в модерното демократично общество е дискриминационно масоните и членовете на многото доброволни организации да декларират принадлежността си към тях, поради което е противозаконно и нежелателно работодателите на такива лица да изискват деклариране на членството в подобни сдружения и организации. Нещо повече – в Австрия масоните са защитени със закон и всяко вербално или физическо посегателство върху тях се наказва със затвор от 3 до 5 години. Светият престол също демонстрира модерно мислене и промени отношението си към масонството. Днес редица изследователи смятат, че някогашният апостолически делегат в София Анджело Ронкали, станал впоследствие папа Йоан XXIII, е бил масон и именно под влияние на масонските принципи за свобода и хуманизъм е издал енцикликите „Майка и учителка“ и „Мир на земята“. В началото на 2016 г. пък кардинал Раваси, отговарящ за културната политика на Ватикана, излезе с отворено писмо към „братята масони“, с което поиска да преодолее "отношението на някои католически фундаменталистки среди, които са се обърнали към оръжието на категоричното обвинение за членство в масонството".
Ако теглим чертата на равносметката, оказва се, че в наши дни принадлежността към масонството е престъпление единствено в шериатските държави и България. Този роден анахронизъм произтича от несъобразяването с правния факт, че съвременните масонски ложи в България, както и навсякъде по света, са регистрирани в съда съгласно изискванията на закона, поради което те са законови организации. На базата на решението на народното събрание възниква правното противоречие, от една страна българската правосъдна система да регистрира нещо, а от друга страна впоследствие членовете на същата тази регистрирана организация трябва да бъдат преследвани по закон. Лансираната в парламента теза, че при масонските ложи е възможно наличие на цели, различни от официално декларираните от учредителите и записани в устава им, е напълно произволна и поставя много въпросителни за нивото на правна култура и в изпълнителната, и в законодателната власт. Подобен начин на действие е в пълно противоречие с демократичните норми и тази констатация сама по себе си е достатъчна, за да доведе до такива отрицателни последици като продължаване на европейския мониторинг върху българското правосъдие или запазване на визовия режим с държави като САЩ и Канада, където масонството има дълбоки традиции. Не е изключен и варианта с тези въведения да се цели отдалечаването на България от общността на демократичните държави. Защото антимасонските параграфи в закона за съдебната власт нямат съвременен аналог в нито една страна, членка на ЕС. Там няма норма, който да обявява масонството за тайно. В която и да е масонска ложа в България може да бъде осъществен в такава степен нерегламентиран контакт, колкото и в която и да било друга от останалите доброволни организации като ловни дружинки, футболни фенклубове и какви ли не сдружения. Тъй като всички граждани в България са равни, те в еднаква степен трябва да отговарят пред закона само при доказани извършени от тях противозаконови действия. Насаждането на презумпцията за изначална виновност е противозаконно, израз е на остатък от архаично тоталитарно мислене и ще донесе само беди на България.
Приложения:
Печат на Българския революционен комитет в Букурещ върху ръкописа на Г. С. Раковски от 1866 г. „Разсъждения върху франкмасонската същност за човещина“.
Некролог от 3 юни 1963 г. по повод смъртта на папа Йоан XXIII, издаден от Великата източна ложа на Мексико. Подчертава се, че с дейността си папата революционно е променил религиозните концепции в полза на правата на човека и свободата, поради което човечеството губи един велик мъж, а масоните са разпознали в него своите висши принципи на хуманитаризма и ролята му на велик либерал.
Автор: Д-р Спас Ташев
 |
КОМЕНТАРИ 
|
