Лошата банка на ,,Хипо Алпе-Адрия-банк интернешънъл‘‘ дата: 25/04/2016 13:04ч.   221

1 бр.

Австрия се превърна в първата страна , която приложи новия закона – да се поделят загубите на една фалирала банка с най-големите й кредитори. Австрийският банков регулатор Finanzmarktaufsicht(FMA) отряза 54% от най-старшите по ранг задължения на ,,Хета асет резълушън‘‘(лошата банка на на ,,Хипо Алпе-Адрия-банк интернешънъл‘‘) и удължии сроковете да падежа на целия гарантиран дълг на компанията до 31 декември 2023г. Контролният орган заличи също акционерния и допълнителния капитал и негарантираните вземания на ,,Хета‘‘.

Лихвените плащания по дълга са анулирани от 1 март 2015г., когато FMA обяви, че компанията е в процедура по закриването й. Регулаторът пое контрола върху дружеството през миналата година, изпълнявайки наредбите на ЕС, които целят да сложат край на финансираните от данъкоплатците спасителни акции за изпаднали в несъстоятелност банки. Двамата главни мениджъри на FMA – Хелмут Елт и Клаус Кумпфмюлер, формулираха ситуацията така: ,,Макар че приложенитето на новата европейска рамака за реформиране и закриване на банки е непозната територия – и от правна и от практическа гледан точка ...управляваното преструктуриране е по-изгодно от процедурите по несъстоятелност.‘‘

Седем години след колапса на ,,Лемън брадърс холдингс‘‘ спрявянето с фалирали кредитори продължава да е трънлив въпрос в ЕС.

Преди новите правила да влязат в сила, спасителните акции в Португалия, Гърция и Италия, предизвикаха масови протести за нееднаквото и своеволно третиране на кредиторите. Новата все още неизпробвана Директива за възстановяване и закриване на банки в ЕС, която влезе в сила от 1 януари, важи за всички 28 страни членки на общността , съдържайки наредби и инструменти , включително за участие на акционерите в процедури, гарантиращи, че кредиторите също ще поемат част от дълговото бреме.

Преди шест години предшественика на ,,Хета“ -  ,,Хипо Алпе-Адрия-банк интернешънъл‘‘ бе национализирана, след като изпадна в неплатежоспособност под бремето на лошите заеми, натрупани в резултат на мощно разрастване на дейността й в бивша Югославия и в момента в сърцето на проблема е дългът на компанията от 11 млрд.евро гарантиран от провинция Каринтия. Именно гаранциите, чийто размер надхвърля пет пъти годишния бюджет на областта, повлия да се задействат новите правила, след като австрийският министър на финансите Ханс Йорг Шелинг предупреди кредиторите на ,,Хета‘‘, че федералното правителство няма да поеме задълженията на Каринтия. Това означаваше, че за да се разплати регионалната упарва трябва да продаде сградата на кметството си в столицата си Клагенфурт,заедно с прочутата си скулптурна композиция на дракон пред нея – символ на провинцията. Отрязването на дълга на 10 април означава, че собствениците на дългови облигации не могат да предявяват искове по-големи от 6,4 млрд.евро.

В интерес на истината Каринтия се опита да неутрализира гаранциите, като купи обратно книжата с отбив. Предложението бе отхвърлено миналия месец от инвеститорите, като водеща роля в тях играят ,,Комерцбанк‘‘ и ,,Пасифик инвестмънт мениджмънт‘‘. Кредиторите, които са на мнение, че Виена трябва да ,,припознае‘‘ задълженията на регионалната управа, заведоха дело срещу страната в германски съд с мотива, че новите правила на ЕС не са приложими за ,,Хета“.

След като първоначалната идея за нова оферта бе отхвърлена, чиновниците от регионалната управа на Каринтия решиха да подновят преговорите с цел да се избегне продължителното ходене по съдилища. Австрийският всекидневник ,,Дер Щандарт‘‘ информира, че представители на двете страни са се срещнали в Лондон на 11 април, за да обменят мнения по въпроса. Собствениците на облигации на австрийската ,,лоша банка‘‘ искат да получат по над 90 евроцента за всяко евро номинал от дълга при евентулана сделка за обратно изкупуване. Крдиторите ,,Примко‘‘, ,,Комерцбанк“ и ,,Дойче банк‘‘, искат Каринтия да поеме загубите, тъй като е гарант на книжата при тяхното емитиране. Ако управата на провинцията успее да постигне извънсъдебно споразумение с ищците, федералното правителство може да реши дали да предостави финансова подкрепа. 

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.