ЕВН,ЧЕЗ и ,,Енерго – Про‘‘ – рунд 2 дата: 01/08/2016 16:08ч.   264

3 бр.

България вече е в процедура на заведени срещу нея арбитражни дела и от трите електроразпределителни предприятия – собственост на австрийската ЕВН, чешките ЧЕЗ и ,,Енерго – Про‘‘. Към момента никоя от страните не съобщава официално размера на претенциите, но според експерти става дума за обща сума надхвърляща 2 млрд.лв. До инвестиционните спорове (ICSID) към Световната банка се стигна след многобройни опити от страна на дружествата майки да се договорят с българското правителство по провежданата спрямо тях обща регулаторна политика.

Исковете на трите дружества са най-вероятно комбинирани и включват претенции по отношение на продължаваща практика на кръстосано субсидиране(задължението им да изкупуват енергия от възобновяеми източници на преференциални цени, но без да бъдат компенсирани за това), както и на продължаващите вече две години процедури по отнемане на лицензите им.

В началото бе австрийската ЕВН, която заведе първото дело през 2014 година. Нейните претенции се отнасят до претърпени щети от определяните от енергийният регулатор цени за бита, както и за дължими от НЕК суми за задължително изкупуване от електроразпределителното дружество на енергия от възобновяеми източници. Сумата, за която ЕВН пледира, е 1,073 млрд.лв.

Жалбата на ,,Енерго – Про‘‘ бе внесена през юни 2015г. и е за близо 104 млн.лв. В нея се изискват от страната ни компенсации заради ценови решения в периода 2012 – 2014г.

Искането за арбитраж от ЧЕЗ се подава в ICSID към Световната банка във Вашингтон. Официално делото е заведено поради невъзможност България да спазва разпоредбите на Договора за енергийната харта за защита на инвестициите ни. От ЧЕЗ отбелязват още, че решенията за ценообразуване на местния регулатор не са били взимани на дългосрочна основа, в съответствие с очакванията по време на процеса на приватизация.

В процеса на раздържавяване на ЕРП-тата на трите компании беше предложена и регулаторна рамка, специално изготвена за приватизацията. Тя обаче не е част от приватизационните договори, а е приета от тогавашния регулатор с поднормантивен акт. Чрез тази рамка на дружествата беше гарантирана 16% възвращаемост от собствения капитал за първите 3 години след придобиването и на 12% за следващите две години, като изрично бе записано, че възвращаемостта се смята преди данъчно облагане.

Тъй като и трите дружества работят на регулиран пазар, техните активи се обезценяват, а допълнителните негативни разлики дойдоха и от низходящите регулирани цени на електроенергията в определени периоди, които бяха предизвикани от чисто политически решения, а не от икономическа логика на т.нар. рамка.

С приемането на Закона за възобновяемите енергийни източници, освен НЕК, трите електроразпределителни дружества също бяха задължени да изкупуват енергия от вятър, слънце и вода по преференциални цени. Държавата трябваше да компенсира това, но подобно нещо не с е случи и това също доведе до загуби за тях.

Факт е, че заради проблеми с високите цени от възобновяема енергия и предизвикания от тях дефицит на Националната електрическа компания(НЕК) беше създаден фонд ,,Сигурност на енергийната система‘‘. Той обаче обслужваше единствено НЕК въпреки акумулираните в него стотици милиони левове.

Преди две години енергийният регулатор(в предишния му състав) иницира процедура по отнемане на лицензите за търговия с разпределение с електроенергия на трите дружества в Северозападна и Югозападна България. Те все още не са приключили. В същото време и трите компании са публични и техните акции се търгуват на борсата.

 От ЕВН заявиха, че арбитражотото дело срещу Република България е заведено от компанията по силата на договора за взаимна защита на инвестициите. През март 2013г. EVN AG уведоми Република България за своите претенции, произтичащи от международните споразумения за инвестиции, по които България и Австрия са страни, във връзка с извършени нарушения на международното публично право от страна на България.

В своето уведомление от март 2013г. и при редица случаи по-късно EVN AG отправи покани към българското правителство да започне преговори с цел уреждане на въпроса по взаимно съгласие. Въпреки тези усилия на компанията не се стигна до разрешаване на този спор. Ето защо, за да защити своите интереси, EVN AG започна международно арбитражно дело, което продължава и към момента.

Няма случай държава – ответник по арбитражно дело, да излезе с печалба от него, твърдят юристи. В най-добрия случай тя може да се отърве само със съдебните разноски по таксите и хонорарите на адвокатите. За това в случая  България трябва да е стреми максимално да оптимизира щетите. Това на практика означава диалог по конкретните точки от исковете, и то такъв, че те или да бъдат платени, или да бъдат просрочени. 

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.